26 ago 2009, 10:27

хайку

709 0 1

* * *  

Самотен спомен.

Дели ме бездната на

Времето от теб.

 

* * *

Празна чаша…

избягали думи…
забравен чадър.

 

* * *
Дими цигара,

кафето топло диша.

Самотна душа.

 

*  * *

В празнотата
все повече светлина.

Утешение!

 

* * *

С приятели съм.

Виното се изчерви

в кристални чаши.

 

* * *

Сив кон със бяла

грива по зеленото

море препуска.

 

*  * *

На двора цъфна
Моята магнолия…

Пролетта дойде.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роза Станкевич Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...