Grimoir (Фредерик)
36 265
24 sept 2007, 13:54

Хаос 

  Poesía
734 0 6
В главата ми кълват се бясно птички,
пищят новородени светове
и спомени пристъпват тук по цвички -
безцветни и прекършени на две.

Сутрин първо вдишвам тишината,
ослепявам чак до вечерта,
после пак проглеждам в тъмнината -
в здравата прегръдка на нощта.

Всички тук са странно глухонеми,
ярко устремени в пропастта.
Смехове, навързани в поеми -
плашещите роби на нощта.

С тях съм. Не, избягах! Но кога?
Спомени , изтрити със кошмар.
Ще последвам тяхната съдба -
непонятен, неизбежен дар.

© Фредерик Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??