В главата ми кълват се бясно птички,
пищят новородени светове
и спомени пристъпват тук по цвички -
безцветни и прекършени на две.
Сутрин първо вдишвам тишината,
ослепявам чак до вечерта,
после пак проглеждам в тъмнината -
в здравата прегръдка на нощта.
Всички тук са странно глухонеми,
ярко устремени в пропастта.
Смехове, навързани в поеми -
плашещите роби на нощта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация