Хаос
В главата ми кълват се бясно птички,
пищят новородени светове
и спомени пристъпват тук по цвички -
безцветни и прекършени на две.
Сутрин първо вдишвам тишината,
ослепявам чак до вечерта,
после пак проглеждам в тъмнината -
в здравата прегръдка на нощта.
Всички тук са странно глухонеми,
ярко устремени в пропастта.
Смехове, навързани в поеми -
плашещите роби на нощта.
С тях съм. Не, избягах! Но кога?
Спомени , изтрити със кошмар.
Ще последвам тяхната съдба -
непонятен, неизбежен дар.
пищят новородени светове
и спомени пристъпват тук по цвички -
безцветни и прекършени на две.
Сутрин първо вдишвам тишината,
ослепявам чак до вечерта,
после пак проглеждам в тъмнината -
в здравата прегръдка на нощта.
Всички тук са странно глухонеми,
ярко устремени в пропастта.
Смехове, навързани в поеми -
плашещите роби на нощта.
С тях съм. Не, избягах! Но кога?
Спомени , изтрити със кошмар.
Ще последвам тяхната съдба -
непонятен, неизбежен дар.
© Фредерик All rights reserved.
