Sep 24, 2007, 1:54 PM
Хаос
В главата ми кълват се бясно птички,
пищят новородени светове
и спомени пристъпват тук по цвички -
безцветни и прекършени на две.
Сутрин първо вдишвам тишината,
ослепявам чак до вечерта,
после пак проглеждам в тъмнината -
в здравата прегръдка на нощта.
Всички тук са странно глухонеми,
ярко устремени в пропастта.
Смехове, навързани в поеми -
плашещите роби на нощта.
С тях съм. Не, избягах! Но кога?
Спомени , изтрити със кошмар.
Ще последвам тяхната съдба -
непонятен, неизбежен дар.
пищят новородени светове
и спомени пристъпват тук по цвички -
безцветни и прекършени на две.
Сутрин първо вдишвам тишината,
ослепявам чак до вечерта,
после пак проглеждам в тъмнината -
в здравата прегръдка на нощта.
Всички тук са странно глухонеми,
ярко устремени в пропастта.
Смехове, навързани в поеми -
плашещите роби на нощта.
С тях съм. Не, избягах! Но кога?
Спомени , изтрити със кошмар.
Ще последвам тяхната съдба -
непонятен, неизбежен дар.
© Фредерик All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво!
-
Каква мъдрост и само 19годишен.Прекрасно слово и мисъл слети във едно!Браво!
-
"Спомени пристъпват тук по цвички" - много добро. Поздрав
-
Браво,страхотно е!
-
Много е добро!Харесва ми!
-
Нещо... птички - цвички... Мммм!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
