Свещичките горят и прегарят.
Сметаната бавно се топи.
Алкохола изветрява, но чашите все още парят.
Мъката гори ли, гори.
В лед замръзва сърцето, тихо стене.
Дъх топъл и последен се спотайва,
устни румени, кървави, до мене
шепнат слова зловещи, някой се разкайва.
Музиката спира и скърцане се чува,
подаръкът в ъгъла тихо седи,
покривката се пак вълнува,
отсреща някой крещи: „Кой ще ме спаси?".
Отваряш вратата, за да я посрещнеш,
няма никой, сам празнуваш.
И пак до самотата ли ще легнеш?
Колко си подхождате... но пак не ме слушаш.
Пробождане - ето ме и мен:
„Честит рожден ден, честит рожден ден!"
© Александра Сергеевна Todos los derechos reservados