Свещичките горят и прегарят.

Сметаната бавно се топи.

Алкохола изветрява, но чашите все още парят.

Мъката гори ли, гори.

В лед замръзва сърцето, тихо стене.

Дъх топъл и последен се спотайва,

устни румени, кървави, до мене

шепнат слова зловещи, някой се разкайва.

Музиката спира и скърцане се чува,

подаръкът в ъгъла тихо седи,

покривката се пак вълнува,

отсреща някой крещи: „Кой ще ме спаси?".

Отваряш вратата, за да я посрещнеш,

няма никой, сам празнуваш.

И пак до самотата ли ще легнеш?

Колко си подхождате... но пак не ме слушаш.

Пробождане - ето ме и мен:

„Честит рожден ден, честит рожден ден!"