Очи побърза гузно да сведеш,
аз гледам те и без да мигна даже.
Подводна яма, луд водовъртеж,
солта лекува делника прокажен.
Животе мой, пак раните броиш,
на мене взе дори да ми не пука.
Пореден горен праг , алъш-вериш,
късмет – задрямал някъде от скука.
На болката ми прага е висок,
от люлка се научих как се скача.
Далеко царят, а високо Бог,
за никого и нищичко не знача... ...