Patrizzia (Надежда Ангелова)
2054 18120
4 ene 2023, 12:08

Hапук 

  Poesía » Filosófica
146 1 3

Очи побърза гузно да сведеш,
аз гледам те и без да мигна даже.
Подводна яма, луд водовъртеж,
солта лекува делника прокажен.

Животе мой, пак раните броиш,
на  мене взе дори да ми не пука.
Пореден горен праг , алъш-вериш,
късмет – задрямал някъде от скука.

На болката ми прага е висок,
от люлка се научих как се скача.
Далеко царят, а високо Бог,
за никого и нищичко не знача...

Душата ми вълшебен е графит,
но май отдавна падна му цената,
козлето цяло и вълкът е сит...
Светът върви в посока непозната.

С последни сили пак е заслонил,
стихът сърцето, тупкащо полека
щом ще се мре, то нека е със стил...
Поетът жив е, мъртъв е човека.

Ако се питаш как е оживял,
поетите дори напук живеят.
В тревичка, в дума, в есенна печал,
като перца ги носи суховеят.

 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Мини! Версията е стара, като света, Красе.
  • Навява тъга, Наде! Честита Нова година! Пожелавам ти здраве, късмет и вдъхновение!
  • "Поетът жив е, мъртъв е човека." - това е някаква нова версия..
Propuestas
: ??:??