23 jun 2009, 17:54

Хармония 

  Poesía
596 0 10

Когато падне тежко нощта

и Луната сияйно изгрее,

спира нежно дъждът,

тишината започва да пее.

 

Мъждукат златни звездите,

вятър нейде приглася

и, скривайки там светлините,

топла мъгла се разнася.

 

Нощта бавно се вдига,

облаци разстилат небето

и само за няколко мига

завинаги спира сърцето.

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??