23 jun 2009, 17:54

Хармония

  Poesía
743 0 10

Когато падне тежко нощта

и Луната сияйно изгрее,

спира нежно дъждът,

тишината започва да пее.

 

Мъждукат златни звездите,

вятър нейде приглася

и, скривайки там светлините,

топла мъгла се разнася.

 

Нощта бавно се вдига,

облаци разстилат небето

и само за няколко мига

завинаги спира сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно!!!
  • ...Картините ,които рисуваш с думи са докосващи сърцето!Поздравявам те!...
  • Това е хармонията на природата и нашите сърца!Сърцата превъплътяват чувствата на природата,а природата съхранява завинаги нашите сърца!
  • Много е хубаво, ама не разбрах за няколко мига или завинаги спира сърцето? =) Много е красиво, поздрави!
  • Много хубаво...!

    Поздрави!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...