23 jun 2009, 17:54

Хармония

  Poesía
746 0 10

Когато падне тежко нощта

и Луната сияйно изгрее,

спира нежно дъждът,

тишината започва да пее.

 

Мъждукат златни звездите,

вятър нейде приглася

и, скривайки там светлините,

топла мъгла се разнася.

 

Нощта бавно се вдига,

облаци разстилат небето

и само за няколко мига

завинаги спира сърцето.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно!!!
  • ...Картините ,които рисуваш с думи са докосващи сърцето!Поздравявам те!...
  • Това е хармонията на природата и нашите сърца!Сърцата превъплътяват чувствата на природата,а природата съхранява завинаги нашите сърца!
  • Много е хубаво, ама не разбрах за няколко мига или завинаги спира сърцето? =) Много е красиво, поздрави!
  • Много хубаво...!

    Поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...