sisi6571 (Светла Илиева)
46 3465
29 nov 2013, 15:19

Хастар 

  Poesía
1625 1 44

 

 

Не ти ли стигаше - аз цял живот

раздавах се. До дъно. Безрезервно.

На дребничко хитрувах - не, не съм светец,

а ти крадеше ме... крадеш ме все наедро.

 

А имах покрив - нямах дом.

И птица бях - небе и песен нямах.

От нямане умирах всеки божи ден.

От нямане научих се да оцелявам.

 

Е, няма нищо. По навик стар

ще се накипря пак във лъскавата дреха.

Какво, че е прикърпен прояденият ù хастар.

Нали е скрит... Него никой не го гледа.

 

 

 

 

© Светла Илиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова боли този стих, Светли...и как добре те разбирам!
  • Поздрав за стиха!
  • Колко много философия срещнах тук! Ти си за четене!!!
  • много философско, харесах!
  • ...И още как!! Благодаря, Милко!
  • С Жени! Оцеляла си! Поздрав!
  • Благодаря, Жени!
  • Радвам се, че открих стиховете Ви! Прекрасни са! Поздрави!
  • Благодаря, Адриана! Изречено от теб, това звучи като комплимент!!
  • Въздействащо! Много ми хареса!
  • О, Куш, много съм далече аз от хубавата поезия, много....
    Благодаря, че си надникнал!
  • Прочетох няколко от стиховете ти. Това е моята представа за хубава поезия.
  • Ани! Ели! Благодаря от сърце!!
    Прегръщам ви!!
  • Много хубаво, Светла! Този искрен изказ много ми допада.
    Пиши все така.
  • Боженски! Антоан! Веси! Благодаря ви много!
    Да ви е топло и светло в душите!
  • Пропуснала съм този прекрасен стих! Поздрави и от мен!
  • Боли от тъга...
  • Дани! Роси! Мариелка! Надежда!
    Благодаря за посещението!
  • Хареса ми!
  • за да ти стои добре дрехата, първо се погрижи за хастара... поздрави и ще продължавам да те чета
  • Дълбока мъка...
    Силно е!
  • Нали е скрит...но аз ще го намеря.
  • Благодаря Ви!
  • Усещам се съпричастен с твоята болка, Светле!
  • Валка, Светлушка, благодаря, че сте се отбили!
  • Ех, Светле ...
  • Хареса ми!
  • Благодаря ви от сърце Ели, Васил и Минка!
  • Усетих- болка, гняв и сила!
    Поздрав за силната поезия!
  • Този стих наистина те "хваща за гърлото"! Поздрав!
  • Светле, благодаря ти за топлината, мила!
    Лени! Благодаря, че не ме подминаваш!
    Ачо!!! Благодаря и на теб!
  • Ранена си, вижда се, усеща се направо, но защо имам чувството, че теб и страданието те прави чаровна?
    Поздравления за стихото, силно е!
  • Думи излезли от душа! Имах покрив - нямах дом !
  • Светлееееее, не ми харесват болезнените истини , ама стиха ми харесва
    Прегръщам те!
  • Нали знаете - това, което не ни убива, ни прави по-силни!
    Усмихнете се!
    Алинка! Вале! Ивон! Благодаря, че надникнахте, приятели!
  • Хареса ми!
  • И аз те прегръщам със закъснение заради едно премеждие ...!
  • Щом хастарът е отишъл на кино, няма начин и дрешката да не е изгубила
    лъскавината си,смени я. И какво да ги гледам, нали ми позволи да погледна в душата ти. Натъжих се...
  • Благодаря, Септ!

    Усмивчице, предадох и, тя каза: Фокус-бокус препаратус! Готово!
  • "От нямане умирах всеки божи ден.
    От нямане научих се да оцелявам."
    Осезаемо е чувството...
    Кажи на лирическата си, да я затваря тая книга, колко по - интересни има в библиотеката...
  • Благодаря, че почувствахте и споделихте, мили хора!!!
  • Почувствах болката в сърцевината на всяка дума!
    Горда си ти, Светле, е, няма нищо.......!
    Поздрав!
  • Ако животът е предложил за теб, дори половината от вменените на лирическата ти, горчилка и разочарование, то напълно разбирам причината за възклицанието в края на твой коментар към мое стихо. Надявам се, това да не е така.
    В крайна сметка, подсказваш правилната линия на поведение за героинята ти, избрала да погледне отново света с усмивка, въпреки болката. Измъчена, изстрадана, осъзнавана от самата нея като пресилена и не съвсем искрена, това е усмивката на силната жена, прозряла, че шансът за съхранението й като личност не е в самосъжалението и потъването в блатото на отчаянието. Тази жена има Шанс!
    Светле, сътворила си стихотворение, което възпитава.
  • Колко ли те боли, за да напишеш това, миличката ми... прегръщам те и искам да те стопля!
Propuestas
: ??:??