sisi6571
46 el resultado
PAENE INSANIA
Приплъзна се смъртта като змия.
Със гнусна паст, подобно хищник, зейна.
Засити с кръв безмерния си глад -
вратичката осъмна със жалейка. ...
  433  15 
Сърце от макове
Като дългоочаквана ласка на топъл южняк,
като чудо след ланската суша и гибелна жега,
Бог пожали света и въздъхна със дъжд и със сняг,
а напролет земята закичи се с празнична дреха. ...
  801  13  20 
Почакай ме, Детство! Не виждаш ли - още съм малка!
Във топлата къща, обгърната в орех огромен,
аз още раста и се уча да пиша с писалка,
във приказки още живея с любими герои.
От слънце родено - във макове, в цветни градини, ...
  412  13 
Слънце мое, конете впрегни,
колесницата стягай - да литнем.
И във детството пак ме върни,
през вълшебните дни да преминем.
Пак да стана момиче от смях. ...
  538  10  22 
Мушица
И как да спя? И как ръце такива да забравя?
Спи разумът, а лудост като вихър в мен се ражда -
така съм малка - в капчица роса ще се удавя,
а пие ме на огъня изгарящата жажда. ...
  805  22 
Но какво недостигна Ти - цвят ли, боя или нерви?
Не, не казвай, че ползваш за всички еднакъв калъп!
Уж подобие Твое, а толкова несъвършени...
Уж си вложил в човеците целия Свой майсторлък...
Как в едните си сбрал дълбините и чистия смисъл - ...
  584  17 
Аз съм тази - безименна - дето така не изрече.
И от девет живота ме мъкнеш на гръб. Като истина.
Високосна, Неписана. Само в сърцето изсечена.
Съществувам във нищото. Алчна съм. Нямам насищане.
Аз съм нощ. И чегъртам душата ти с рисови нокти. ...
  950  12  25 
Той пак е сам, педалите върти.
И пътят му един и същ върти се.
С побратим вятър – в жилите им ври
кръвта на дух свободен. И на скитник.
Убежище и дом е пустошта – ...
  720  11 
Не заспивай, дете! Чуй, звънчета позвънват.
В надпревара ли гонят се вън колелета?
Или в стъпчици бързи кънти калдъръмът?
Май притичват две диви, безгрижни хлапета?
То е рижо момче със сърце обичливо – ...
  528 
Боже, как да повярваш, че трийсет лета отлетяха?!
Като сини балони в небесната вис се стопиха.
Сякаш сън са били, а ние сме същите някъде –
там, където звънецът училищен с песен ни вика.
Там учител добър ни повежда, ръката ни хване – ...
  967 
По острието на везната
-------
Добре ме виж! На тази ли приличам,
която като мълния посече?
И живата ми плът, подобно хищник, ...
  1263  11  15 
СНЕЖИНКИ В РЕСНИЦИТЕ
Нали си знаеш, че без теб не спя.
Та аз без теб и ден не съм живяла.
Какво, че сто вселени ни делят.
Абстракция са дни и разстояния. ...
  742  23 
“....защото можеш да стъпиш върху Евангелието,
за да стигнеш Хляба, но не можеш да
стъпиш върху Хляба, за да стигнеш
Евангелието.“
Николай Христов (Баткото) ...
  1831  16  40 
Аз знам защо пристигаш всяка вечер.
Не си пияч заклет като мнозина.
Не можеш ти от мен да изтрезнееш –
аз – твоето непрекипяло вино.
Устата ти не пият, пресушени, ...
  1982  16  32 
Измълчахме я тази любов. Като стара камбана –
глухоняма от чакане, гърбава от празнота –
ни с ушите да чуе сърдечния взрив-канонада,
ни с език да отрони на съдбовния порив звъна.
Като в някаква странна, невидима, адска прокоба, ...
  1310  11  23 
Защото съм от дъжд... А дъждовете
с Любов и с Океан не се римуват.
Незрими са, отвъд са бреговете.
А себе си не мога да преплувам.
Събирам късчета от обич, разпилени, ...
  2421  16  41 
Отвори си очите! И дишай, дявол те взел!
И не скръствай предсмъртно ръце – Тя няма да дойде.
С малодушници пълно Небето до краен предел.
А пък място за теб – ни в рая, ни в преизподнята.
Знам, коварна е болката – в менгеме стяга и пори ...
  1798  12  34 
Навярно съм живял като наивник
и тъпкал съм по този свят напразно –
от има-няма петдесет години
да вярвам, че Приятел значи Вярност.
Приятелю! Поравно с теб делил съм ...
  925 
Викаш ли? Помниш ми името?
Идваш ли? Или си тръгваш?
Смърт не си. Нито си биле.
Рана съм. Недей ме превръзва.
Живот ли е? Меря го с тебе. ...
  770  10 
Недей си задържа очите по мене, юначе.
Не искаш такава. Недей да си търсиш белята.
Аз нямам подслон, ни имане, ни грош, ни петаче.
И губиш, преди да ме имаш. Защото съм Вятър.
Скитосвам сама. Безпокойство в кръвта ми - лавина. ...
  969  19 
Че ми се дигна Звездана
по тъмна доба среднощна -
ни майка иска да види,
ни баща, холан, да чуе,
алено конче изведе, ...
  1125  41 
Закономерности. Срещи. Случайности.
Трепети. Скрити. И явни. Остатък.
Пулс ускорен. Прескок на сърцето.
Очи незабравени. Вик. Отпечатък.
Погледи... Погледи... Бягство. И впиване. ...
  1322  43 
Още непукнала ясна зора,
млад овчарко, стадо извеждаш.
Ехо долита - свириш ли пак? -
кавалът ти плаче, нарежда.
Рана ли носиш - тежък олтар - ...
  1269  22 
Износих те в очите си в стогодишни химери.
Рязах. Кроих. Ших и кърпих мечти.
Кътах надеждица – окуцяла светулка,
дълго в шепи я пазих и в пазви я крих.
Построих си сто кули от думи неказани. ...
  1630  40 
И е спорно дали сме от Господа,
щом без Нея сме смешни и (ж)малки...
Любов ли? - Дяволски огън.
Човеци? - Трески за разпалки.
  1502  42 
Наскита ли се, блуднице Любов?!
Я, виж се - свита, гола, боса...
Премръзнала висиш пред моя дом -
от Камък... топлина, подслон да просиш.
Е, влизай... Нощ е. Иде дъжд... ...
  4208  15  101 
Аз земното кълбо надлъж и шир пребродих.
А казваха - Светът в две думи се побира.
Години търсих думите, със мъдреците спорих...
А ги намерих във сърцето ти-
Ако Ти умреш, Светът умира! ...
  1125  32 
Не ти ли стигаше - аз цял живот
раздавах се. До дъно. Безрезервно.
На дребничко хитрувах - не, не съм светец,
а ти крадеше ме... крадеш ме все наедро.
А имах покрив - нямах дом. ...
  1529  44 
Пристегна ме в прегръдката си хладна,
както змия около жертва се обвива.
Отровата си впи, а после бавно
захвърли ме ни мъртва, нито жива.
Полепна като пареща смола ...
  1285  49 
Повтори ми пак, че ме обичаш!
Кажи го пак! И пак! И пак! И пак!
Звънят звънчета - къде ли са? Не чувам.
Изкрещи го до звездите чак!
Аз искам да го чувам денонощно - ...
  1729  26 
Я ела ми, луд гидийо,
тук на очна стафка!
Да та питам и разпитам
к' ва ще да ù тъз заиграфка?!
Казваш - флюбел си са ф мене... ...
  1188  30 
Пропука се
наивният стъклен
часовник.
Разсипа се времето,
недочакало ...
  1079  22 
"Милички поетеси,
вашите мъжемразещи стихотворения...
Светле,.... опровергай ме!"
vale5
Аз те пуснах във своята приказка. ...
  1216  27 
Късно е! Не идвай излишно!
От теб вече нищо не искам!
Отдавна изстина огнището!
Не ми трябват дребни трохички!
И не носи огромни букети ...
  1542  31 
Нима още не си го разбрал -
нямам нужда от скъпи предмети -
скъпи дрехи и скъпи коли,
от изкуствени скъпи букети.
Не ме блазнят пари и палати, ...
  1208  33 
Изгърбих се! Здраво място не ми остана!
Откак се помня, все във пръст се ровя.
На Бог се молех сили да ми дава
и плод да върже нивата сурова.
Градинката в градина преобърнах. ...
  1195  22 
Само там... във съня ще сме истински
и ще палим небето с мечтите си.
Ще цъфтят водопади в косите ни
и ще пишем любов по звездите си.
Там ще е пролет! Ще плачат китарите - ...
  1146  31 
"Нищо лично - само някакъв флирт.
Само малка забежка от сивото.
Не искай! Не търси! Не мисли!"
Колко малко всъщност се иска?!
Трябва само да намериш как ...
  812  17 
Не! Не е измислен! Но в тайна скрит е!
Единствено аз знам, че съществува.
Пристига нощем, щом заспят щурците,
и като страшна болест в вените върлува!
Неканен, властен вмъква се в съня ми, ...
  1619  22 
Недей! Не мечтай за планетата,
дето кръстихме с тебе "Искра"!
Мойта планета е отдавна измислена...
Не мечтай!... Аз съм чужда жена!
Не сънувай сълзите в очите ми, ...
  1070  19 
Propuestas
: ??:??