29.11.2013 г., 15:19 ч.
Хастар
Не ти ли стигаше - аз цял живот
раздавах се. До дъно. Безрезервно.
На дребничко хитрувах - не, не съм светец,
а ти крадеше ме... крадеш ме все наедро.
А имах покрив - нямах дом.
И птица бях - небе и песен нямах.
От нямане умирах всеки божи ден.
От нямане научих се да оцелявам.
Е, няма нищо. По навик стар
ще се накипря пак във лъскавата дреха.
Какво, че е прикърпен прояденият ù хастар.
Нали е скрит... Него никой не го гледа.
© Светла Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Толкова боли този стих, Светли...и как добре те разбирам!
-
Поздрав за стиха!
-
Колко много философия срещнах тук! Ти си за четене!!!
-
много философско, харесах!
-
...И още как!!
Благодаря, Милко! -
С Жени! Оцеляла си! Поздрав!
-
Благодаря, Жени!
-
Радвам се, че открих стиховете Ви! Прекрасни са! Поздрави!
-
Благодаря, Адриана! Изречено от теб, това звучи като комплимент!!
-
Въздействащо! Много ми хареса!
-
О, Куш, много съм далече аз от хубавата поезия, много....
Благодаря, че си надникнал! -
Прочетох няколко от стиховете ти. Това е моята представа за хубава поезия.
-
Ани! Ели! Благодаря от сърце!!
Прегръщам ви!! -
Много хубаво, Светла! Този искрен изказ много ми допада.
Пиши все така. -
Боженски! Антоан! Веси! Благодаря ви много!
Да ви е топло и светло в душите! -
Пропуснала съм този прекрасен стих! Поздрави и от мен!
-
Боли от тъга...
-
Дани! Роси! Мариелка! Надежда!
Благодаря за посещението! -
Хареса ми!
-
за да ти стои добре дрехата, първо се погрижи за хастара...поздрави и ще продължавам да те чета
-
Дълбока мъка...
Силно е! -
Нали е скрит...но аз ще го намеря.
-
Благодаря Ви!
-
Усещам се съпричастен с твоята болка, Светле!
-
Валка, Светлушка, благодаря, че сте се отбили!
-
Ех, Светле ...
-
Хареса ми!
-
Благодаря ви от сърце Ели, Васил и Минка!
-
Усетих- болка, гняв и сила!
Поздрав за силната поезия! -
Този стих наистина те "хваща за гърлото"! Поздрав!
-
Светле, благодаря ти за топлината, мила!
Лени! Благодаря, че не ме подминаваш!
Ачо!!! Благодаря и на теб! -
Ранена си, вижда се, усеща се направо, но защо имам чувството, че теб и страданието те прави чаровна?
Поздравления за стихото, силно е! -
Думи излезли от душа! Имах покрив - нямах дом !
-
Светлееееее, не ми харесват болезнените истини , ама стиха ми харесва
Прегръщам те! -
Нали знаете - това, което не ни убива, ни прави по-силни!
Усмихнете се!
Алинка! Вале! Ивон! Благодаря, че надникнахте, приятели! -
Хареса ми!
-
И аз те прегръщам със закъснение заради едно премеждие ...!
-
Щом хастарът е отишъл на кино, няма начин и дрешката да не е изгубила
лъскавината си,смени я. И какво да ги гледам, нали ми позволи да погледна в душата ти. Натъжих се... -
Благодаря, Септ!
Усмивчице, предадох и, тя каза: Фокус-бокус препаратус! Готово! -
"От нямане умирах всеки божи ден.
От нямане научих се да оцелявам."
Осезаемо е чувството...
Кажи на лирическата си, да я затваря тая книга, колко по - интересни има в библиотеката... -
Благодаря, че почувствахте и споделихте, мили хора!!!
-
Почувствах болката в сърцевината на всяка дума!
Горда си ти, Светле, е, няма нищо.......!
Поздрав! -
Ако животът е предложил за теб, дори половината от вменените на лирическата ти, горчилка и разочарование, то напълно разбирам причината за възклицанието в края на твой коментар към мое стихо. Надявам се, това да не е така.
В крайна сметка, подсказваш правилната линия на поведение за героинята ти, избрала да погледне отново света с усмивка, въпреки болката. Измъчена, изстрадана, осъзнавана от самата нея като пресилена и не съвсем искрена, това е усмивката на силната жена, прозряла, че шансът за съхранението й като личност не е в самосъжалението и потъването в блатото на отчаянието. Тази жена има Шанс!
Светле, сътворила си стихотворение, което възпитава. -
Колко ли те боли, за да напишеш това, миличката ми... прегръщам те и искам да те стопля!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
