Пълен хаос ми е в главата,
постоянно няк'ва мисъл ми се мята.
Денят ми аз анализирам.
За утре планове планирам.
Но не щеш ли някой спомен ми префръкне.
Мечтая в утрешния ден да се промъкне.
И в бъдеще отново той да се превърне.
Вярно е, че човекът мечтите го крепят.
Надежда те и първа и последна са.
Дори и с бръчки да си и бяла коса.
Но има и такива несъществими,
в реалния свят непокорими,
но пък затова фантазия си имаме,
която с усмивка ни кара да се обличаме.
Враговете с пълна ярост да осмиваме,
любимите ни хора да обичаме
и в някой незаслужил да се вричаме,
от който наяве съвсем заслужено се отричаме
и по този начин пред уважението си коленичиме.
© Deya Todos los derechos reservados
Благодаря!