Aug 16, 2016, 4:28 PM

Хаосът ми в главата

  Poetry
1.4K 1 2

Пълен хаос ми е в главата,

постоянно няк'ва мисъл ми се мята.

 

Денят ми аз анализирам.

За утре планове планирам.

Но не щеш ли някой спомен ми префръкне.

Мечтая в утрешния ден да се промъкне.

И в бъдеще отново той да се превърне.

 

Вярно е, че човекът мечтите го крепят.

Надежда те и първа и последна са.

Дори и с бръчки да си и бяла коса.

Но има и такива несъществими,

в реалния свят непокорими,

но пък затова фантазия си имаме,

която с усмивка ни кара да се обличаме.

 

Враговете с пълна ярост да осмиваме,

любимите ни хора да обичаме

и в някой незаслужил да се вричаме,

от който наяве съвсем заслужено се отричаме

и по този начин пред уважението си коленичиме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Deya All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...