16 авг. 2016 г., 16:28

Хаосът ми в главата

1.4K 1 2

Пълен хаос ми е в главата,

постоянно няк'ва мисъл ми се мята.

 

Денят ми аз анализирам.

За утре планове планирам.

Но не щеш ли някой спомен ми префръкне.

Мечтая в утрешния ден да се промъкне.

И в бъдеще отново той да се превърне.

 

Вярно е, че човекът мечтите го крепят.

Надежда те и първа и последна са.

Дори и с бръчки да си и бяла коса.

Но има и такива несъществими,

в реалния свят непокорими,

но пък затова фантазия си имаме,

която с усмивка ни кара да се обличаме.

 

Враговете с пълна ярост да осмиваме,

любимите ни хора да обичаме

и в някой незаслужил да се вричаме,

от който наяве съвсем заслужено се отричаме

и по този начин пред уважението си коленичиме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Deya Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...