25 may 2007, 20:27

Хазарт 

  Poesía
612 0 3
Пресичам сянката на нечий хладен силует,
раздирам тъмнината с вик.
Протегната ръка ме моли да вървя напред,
а аз ще рухна всеки миг...
Безсилна да повдигна ъгъла на устните сухи
в опит за жалка, безизразна усмивка,
вслушана в молбите, в писъците глухи,
полумъртва, аз не си давам почивка.
Изстисквам живота в себе си до край,
за да го дам на тези, които не заслужават.
Сама тръгнах към Ада, подарих своя Рай
на хората, които ме унищожават.
Билета за пъкала изпросих го вече...
Молих се на колене, за да умра.
Не, не искам да изнасяте дългите си речи,
с едно просто "Сбогом" ме изпратете към Смъртта.
Усещам студенината на хладната стомана,
а после бликва топла, ала мръсна кръв...
Боли ме, ала свикнах вече на дълбоката рана.
Свикнах да играя ролята на стръв.
Не, животът ми не е театър, съжалявам.
Хазарт е... а залогът бях аз.
Е, изгубих, сега аз се прощавам
със всеки мръсник, с всеки от вас.
Разпилях малкото, което ми остана,
отказвам се вече от тази игра.
Игра без смисъл, до край неизиграна,
в която бях задължена да умра.
За света бях тази, която бършеше прахта.
Една вехта, вече мръсна изтривалка.
С мен си миехте ръцете, но не ви тежах на съвестта.
Бях просто една даденост жалка...
Всъщност... аз съвест ли казах?
Та кой, по дяволите, има такава?!
Такова нещо няма, аз го доказах.
Признайте, че съм права.
Заровете хвърлям за последен път,
и ви подарявам нищото, което спечелих.
Ах, колко ви е изкуствен смехът...
В него търсих смисъл, но не намерих.
Усмихвате се, сякаш сте щастливи,
а отвътре празно, просто тишина.
Давайте, залъгвайте се, че сте живи,
а аз се сливам със Смъртта.

© Няма смисъл Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Този стих ме разби..А си само на 12 години!!Пишеш невероятно!И продължавай все така..!!!
  • Мерси! =] Мии отчасти е истинското ми мнение,но чак такъв песимист не съм...Просто като ме удари някаква такава депресивна вълна и... Мерси отново. =]
  • Невероятно е!С много болка и ненавист към някой,нещо или просто към живота,но повярвай ми той е невероятен само трябва да го осъзнаеш и да живееш не за другите,а за себе си!И все пак се надявам това да е само стихотворение,а не истинското ти мнение за живота!!!ПОЗДРАВЛЕНИЯ 6
Propuestas
: ??:??