checheguevara (Стефка Крушарова)
86 59
1 nov 2009, 16:29

Хелоуин 

  Poesía
2926 0 2

В тази нощ ти не бъди красив,
иска се от тебе да си злият.
Маска слагам си, за да прикрия
образа си тъжно променлив.

И ме виждаш със лице от зло,
изкривено във усмивка дива,
а под него тихо се разлива
стих любовен, като под перо..

Образът ми днес е страшен, нов.
Твоят сякаш черна е магия
и сега е лесно да прикрия,
че под злото крие се любов.

В този мой един, единствен ден
аз ти давам своето сърце
под маската на грозното лице.
И свободна в страшният му плен

се страхувам да не видиш ти
всичко, що под нея плахо крия.
Искам цяла да ти се разкрия.
Ала днес е вечер да сме зли...


© Стефка Крушарова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Добро попадение! Тематиката е стара -- маската, едно от най-древните човешки изобретения. Малко ми напомня за операта "Палячо" от Леонкавало -- Канио трябва да пренебрегне чувствата си и да разсмива хората. Малко неща са така красиви като примирението със съдбата.

    Иначе много ме кефи използването на едни и същи женски рими в нечетните строфи и не ме интересува дали е нарочно или случайно!!
  • (пляс-пляс)
    Добре описана маскировка за хелоуйн
    Много ми хареса...
Propuestas
: ??:??