Nov 1, 2009, 4:29 PM

Хелоуин

  Poetry
3.1K 0 2

В тази нощ ти не бъди красив,
иска се от тебе да си злият.
Маска слагам си, за да прикрия
образа си тъжно променлив.

И ме виждаш със лице от зло,
изкривено във усмивка дива,
а под него тихо се разлива
стих любовен, като под перо..

Образът ми днес е страшен, нов.
Твоят сякаш черна е магия
и сега е лесно да прикрия,
че под злото крие се любов.

В този мой един, единствен ден
аз ти давам своето сърце
под маската на грозното лице.
И свободна в страшният му плен

се страхувам да не видиш ти
всичко, що под нея плахо крия.
Искам цяла да ти се разкрия.
Ала днес е вечер да сме зли...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефка Крушарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Добро попадение! Тематиката е стара -- маската, едно от най-древните човешки изобретения. Малко ми напомня за операта "Палячо" от Леонкавало -- Канио трябва да пренебрегне чувствата си и да разсмива хората. Малко неща са така красиви като примирението със съдбата.

    Иначе много ме кефи използването на едни и същи женски рими в нечетните строфи и не ме интересува дали е нарочно или случайно!!
  • (пляс-пляс)
    Добре описана маскировка за хелоуйн
    Много ми хареса...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...