1 нояб. 2009 г., 16:29

Хелоуин

3.1K 0 2

В тази нощ ти не бъди красив,
иска се от тебе да си злият.
Маска слагам си, за да прикрия
образа си тъжно променлив.

И ме виждаш със лице от зло,
изкривено във усмивка дива,
а под него тихо се разлива
стих любовен, като под перо..

Образът ми днес е страшен, нов.
Твоят сякаш черна е магия
и сега е лесно да прикрия,
че под злото крие се любов.

В този мой един, единствен ден
аз ти давам своето сърце
под маската на грозното лице.
И свободна в страшният му плен

се страхувам да не видиш ти
всичко, що под нея плахо крия.
Искам цяла да ти се разкрия.
Ала днес е вечер да сме зли...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефка Крушарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добро попадение! Тематиката е стара -- маската, едно от най-древните човешки изобретения. Малко ми напомня за операта "Палячо" от Леонкавало -- Канио трябва да пренебрегне чувствата си и да разсмива хората. Малко неща са така красиви като примирението със съдбата.

    Иначе много ме кефи използването на едни и същи женски рими в нечетните строфи и не ме интересува дали е нарочно или случайно!!
  • (пляс-пляс)
    Добре описана маскировка за хелоуйн
    Много ми хареса...

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...