10 abr 2020, 21:19

Хербарий от сълзи

  Poesía » Otra
796 1 8

Някой правят хербарий от рози,

детелини столистни редят.

Многоцветни цветя и мимози,

тъй изсъхнали дълго болят.

 

Не научих как сЪлзи се съхнат,

не научих за мъртва любов.

И до днес мойте спомени глъхнат

не забравили тих благослов.

 

Моят странен хербарий е малък,

не пледира за първия ред.

Ботаникът професор Нектарий

най - почтено ми маха отпред.

 

Там на баба са сетните сЪлзи

и на дядо солената пот.

Мама дето на прага ме кърми

и на тати трънливия път.

 

Там събирах, събирам сълзи,

класиьорът е мойто сърце.

Стар хербарий и стари мечти,

не пораснало малко дете.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...