10 апр. 2020 г., 21:19

Хербарий от сълзи

794 1 8

Някой правят хербарий от рози,

детелини столистни редят.

Многоцветни цветя и мимози,

тъй изсъхнали дълго болят.

 

Не научих как сЪлзи се съхнат,

не научих за мъртва любов.

И до днес мойте спомени глъхнат

не забравили тих благослов.

 

Моят странен хербарий е малък,

не пледира за първия ред.

Ботаникът професор Нектарий

най - почтено ми маха отпред.

 

Там на баба са сетните сЪлзи

и на дядо солената пот.

Мама дето на прага ме кърми

и на тати трънливия път.

 

Там събирах, събирам сълзи,

класиьорът е мойто сърце.

Стар хербарий и стари мечти,

не пораснало малко дете.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....