Hеволята – приятел на човека
Глава подпряла на корава длан
усмихва ми се моята неволя.
В проблемите си делникът е взрян,
а тя пък вечно чака да я моля.
Спокойствието зная, че е мит
и път не става всякоя пътека.
Късметът ми – заспал като пребит
неволята – приятел на човека.
Все вре ми се в нозете, като пес
не да ме пази – само да ме лае.
Каквото беше вчера е и днес,
край мене явно само тя скучае.
Но писва ми и вече на инат,
ще взема да си купя три " пиратки",
късметът и неволята си спят,
а за стиха ми нощите са кратки.
За туй не ми е нужен много ум,
от много ум я колко побелели...
Да видим кой е сват и кой е кум!
Да разберем магаре боб яде ли!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
