Patrizzia (Надежда Ангелова)
2069 18194
21.07.2022 г., 7:56 ч.

Hеволята – приятел на човека 

  Поезия » Хумористична
373 6 8

Глава подпряла на корава длан
усмихва ми се моята неволя.
В проблемите си делникът е взрян,
а тя пък вечно чака да я моля.

 

Спокойствието зная, че е мит
и път не става всякоя пътека.
Късметът ми – заспал като пребит
неволята – приятел на човека.

 

Все вре ми се в нозете, като пес
не да ме пази – само да ме лае.
Каквото беше вчера е и днес,
край мене явно само тя скучае.

 

Но писва ми и вече на инат,
ще взема да си купя три " пиратки",
късметът и неволята си спят,
а за стиха ми нощите са кратки.

 

За туй не ми е нужен много ум,
от много ум я колко побелели...
Да видим кой е сват и кой е кум!
Да разберем магаре боб яде ли!

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??