ххх

17 sept 2011, 23:24

Poesía » Otra

720 0 1

Кънти в жестокото пространство

една набъбнала тъга.

С непозволено постоянство

очаквам себе си сега.

Дъждът ми праща есемеси,

но гордостта е с дъждобран.

Сънувам пак, че съм метреса

на Дон Кихот и Дон Жуан.

И с кикот пада на земята

воалът на невинността.

Доволен и безсрамен вятър

ме скрива в плачещи листа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.