ххх

17.09.2011 г., 23:24 ч.

Поезия » Друга

760 0 1

Кънти в жестокото пространство
една набъбнала тъга.
С непозволено постоянство
очаквам себе си сега.
Дъждът ми праща есемеси,
но гордостта е с дъждобран.
Сънувам пак, че съм метреса
на Дон Кихот и Дон Жуан.
И с кикот пада на земята
воалът на невинността.
Доволен и безсрамен вятър
ме скрива в плачещи листа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ххх

Искате да прочетете повече?

Предложения