ххх

17.09.2011 г., 23:24 ч.

Поезия » Друга

748 0 1

Кънти в жестокото пространство

една набъбнала тъга.

С непозволено постоянство

очаквам себе си сега.

Дъждът ми праща есемеси,

но гордостта е с дъждобран.

Сънувам пак, че съм метреса

на Дон Кихот и Дон Жуан.

И с кикот пада на земята

воалът на невинността.

Доволен и безсрамен вятър

ме скрива в плачещи листа.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.