ххх
863
0
1
Кънти в жестокото пространство
една набъбнала тъга.
С непозволено постоянство
очаквам себе си сега.
Дъждът ми праща есемеси,
но гордостта е с дъждобран.
Сънувам пак, че съм метреса
на Дон Кихот и Дон Жуан.
И с кикот пада на земята
воалът на невинността.
Доволен и безсрамен вятър
ме скрива в плачещи листа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
