ххх

Sep 17, 2011, 11:24 PM

Poetry » Other

771 0 1

Кънти в жестокото пространство
една набъбнала тъга.
С непозволено постоянство
очаквам себе си сега.
Дъждът ми праща есемеси,
но гордостта е с дъждобран.
Сънувам пак, че съм метреса
на Дон Кихот и Дон Жуан.
И с кикот пада на земята
воалът на невинността.
Доволен и безсрамен вятър
ме скрива в плачещи листа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

ххх

Want to read more?

Random works