ххх

Poetry » Other

861 0 1

Кънти в жестокото пространство

една набъбнала тъга.

С непозволено постоянство

очаквам себе си сега.

Дъждът ми праща есемеси,

но гордостта е с дъждобран.

Сънувам пак, че съм метреса

на Дон Кихот и Дон Жуан.

И с кикот пада на земята

воалът на невинността.

Доволен и безсрамен вятър

ме скрива в плачещи листа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda (Елица Ангелова)

Хубаво, Нина!
Особено финалът.
Привет!

2011-09-18T09:55:31+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9