ххх
493
0
1
И стана страшно.Стана полунощ.
Душата ми във прилеп се превърна.
Политна гола, с кикот зъл и лош.
Луната ме презря и гръб обърна.
Пищяха бесове от вси страни.
Предадох им се - да пируват с мене.
Една сълза докрая съхраних.
Изплаках я наум. И на колене.
Горчеше всичко. Бях угаснал лъч.
Пространството виновно се прегъна.
Звездите се задавиха от жлъч.
И скъса се последната ми струна.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
