ххх

4 nov 2014, 7:30

Poesía » Otra

349 0 1

И стана страшно.Стана полунощ.

Душата ми във прилеп се превърна.

Политна гола, с кикот зъл и лош.

Луната ме презря и гръб обърна.

Пищяха бесове от вси страни.

Предадох им се - да пируват с мене.

Една сълза докрая съхраних.

Изплаках я наум. И на колене.

Горчеше всичко. Бях угаснал лъч.

Пространството виновно се прегъна.

Звездите се задавиха от жлъч.

И скъса се последната ми струна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

alexgrau (Ваня Атанасова - Панова)

2014-11-05T10:47:48+02:00

Много силен стих! Зачудващо, че никой не е оценил! От мен имаш едно голяма браво и благодаря! Докоснаха ме думите ти.