ххх

4 нояб. 2014 г., 07:30

Поэзия » Другая

347 0 1

И стана страшно.Стана полунощ.

Душата ми във прилеп се превърна.

Политна гола, с кикот зъл и лош.

Луната ме презря и гръб обърна.

Пищяха бесове от вси страни.

Предадох им се - да пируват с мене.

Една сълза докрая съхраних.

Изплаках я наум. И на колене.

Горчеше всичко. Бях угаснал лъч.

Пространството виновно се прегъна.

Звездите се задавиха от жлъч.

И скъса се последната ми струна.