4 нояб. 2014 г., 07:30

ххх

494 0 1

И стана страшно.Стана полунощ.

Душата ми във прилеп се превърна.

Политна гола, с кикот зъл и лош.

Луната ме презря и гръб обърна.

 

Пищяха бесове от вси страни.

Предадох им се - да пируват с мене.

Една сълза докрая съхраних.

Изплаках я наум. И на колене.

 

Горчеше всичко. Бях угаснал лъч.

Пространството виновно се прегъна.

Звездите се задавиха от жлъч.

И скъса се последната ми струна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силен стих! Зачудващо, че никой не е оценил! От мен имаш едно голяма браво и благодаря! Докоснаха ме думите ти.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...