4 нояб. 2014 г., 07:30

ххх

490 0 1

И стана страшно.Стана полунощ.

Душата ми във прилеп се превърна.

Политна гола, с кикот зъл и лош.

Луната ме презря и гръб обърна.

 

Пищяха бесове от вси страни.

Предадох им се - да пируват с мене.

Една сълза докрая съхраних.

Изплаках я наум. И на колене.

 

Горчеше всичко. Бях угаснал лъч.

Пространството виновно се прегъна.

Звездите се задавиха от жлъч.

И скъса се последната ми струна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много силен стих! Зачудващо, че никой не е оценил! От мен имаш едно голяма браво и благодаря! Докоснаха ме думите ти.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...