ххх

24 ene 2010, 16:16

Poesía

600 0 0

От чакане на гара заприличвам -
стара, неуютна и безлюдна.
По нея от неволя тичам,
като жената блудна.
Вече в спомени живея -
белег на старостта,
но аз копнея за животворна красота.
Ела ти, пътнико известен -
при тази гара остани!
Любов отдай ми
и тогава си върви!
Нели Бонева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ххх

Искате да прочетете повече?

Propuestas