24 ene 2010, 16:16

ххх 

  Poesía
504 0 0


От чакане на гара заприличвам -

стара, неуютна и безлюдна.

По нея от неволя тичам,

като жената блудна.

Вече в спомени живея -

белег на старостта,

но аз копнея за животворна красота.

Ела ти, пътнико известен -

при тази гара остани!

Любов отдай ми

и тогава си върви!


Нели Бонева

© Нели Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??