ххх
744
0
0
От чакане на гара заприличвам -
стара, неуютна и безлюдна.
По нея от неволя тичам,
като жената блудна.
Вече в спомени живея -
белег на старостта,
но аз копнея за животворна красота.
Ела ти, пътнико известен -
при тази гара остани!
Любов отдай ми
и тогава си върви!
Нели Бонева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Бонева Всички права запазени
