14 feb 2010, 22:18

ххх

  Poesía
1.3K 0 0

Когато на кръстопътя си застанал,

недей мисли, а следвай вътрешния глас,

защото не си останал -

без своята неизменна власт.

Гласа си чуй и не се откланяй,

защото близо е денят,

 във който ти ще се прекланяш

единствено пред Бог и съвестта.

Не следвай чуждите съвети -

щом знаеш, че не са със теб,

а мигом събери отломките отлети,

тогава ще се събереш!

Ще стане бавничко по стъпка

и усилие от теб -

ти, който тъй света потъпка,

ще бъдеш най-напред.

А в зведните отблясъци на Рая -

едва ли ще се добера,

но сърцето ми трепти, не трае -

дай ми твоя истинска искра!

Тогава ще съм аз -

без дъх, без тяло и душа,

а само мисъл твоя -

неразбрана от света!

 

Нели Бонева

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...