5 abr 2016, 20:41

ххх15

3K 0 0

                                                 На Емо

 

Пускам тихо душата ти днес

във вселенски пространства да броди

и без болка, без смут и без стрес

нека бяга духът ти свободен.

 

Сред градини с неземни цветя

ще ме чакаш щастлив сред Безкрая.

Зад невидима светла черта

аз сред хиляди ще те позная.

 

И ще почне отново за нас

едно време безоблачно синьо.

Ти ще пееш красиво, а аз 

ще рисувам със думи картини.

 

Ще избяга далече, далеч

всяко дребничко глупаво нещо.

Не, не може човешката реч

да опише повторната среща

 

на душите ни - нови звезди,

разпознали се пак във Безкрая.

И дори Господ Бог ще твърди,

че сме пример за двойките в Рая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...