ххх15

                                                 На Емо

Пускам тихо душата ти днес

във вселенски пространства да броди

и без болка, без смут и без стрес

нека бяга духът ти свободен.

Сред градини с неземни цветя

ще ме чакаш щастлив сред Безкрая.

Зад невидима светла черта

аз сред хиляди ще те позная.

И ще почне отново за нас

едно време безоблачно синьо.

Ти ще пееш красиво, а аз 

ще рисувам със думи картини.

Ще избяга далече, далеч

всяко дребничко глупаво нещо.

Не, не може човешката реч

да опише повторната среща

на душите ни - нови звезди,

разпознали се пак във Безкрая.

И дори Господ Бог ще твърди,

че сме пример за двойките в Рая.