5.04.2016 г., 20:41

ххх15

3K 0 0

                                                 На Емо

 

Пускам тихо душата ти днес

във вселенски пространства да броди

и без болка, без смут и без стрес

нека бяга духът ти свободен.

 

Сред градини с неземни цветя

ще ме чакаш щастлив сред Безкрая.

Зад невидима светла черта

аз сред хиляди ще те позная.

 

И ще почне отново за нас

едно време безоблачно синьо.

Ти ще пееш красиво, а аз 

ще рисувам със думи картини.

 

Ще избяга далече, далеч

всяко дребничко глупаво нещо.

Не, не може човешката реч

да опише повторната среща

 

на душите ни - нови звезди,

разпознали се пак във Безкрая.

И дори Господ Бог ще твърди,

че сме пример за двойките в Рая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...