На Емо
Пускам тихо душата ти днес
във вселенски пространства да броди
и без болка, без смут и без стрес
нека бяга духът ти свободен.
Сред градини с неземни цветя
ще ме чакаш щастлив сред Безкрая.
Зад невидима светла черта
аз сред хиляди ще те позная.
И ще почне отново за нас
едно време безоблачно синьо.
Ти ще пееш красиво, а аз
ще рисувам със думи картини.
Ще избяга далече, далеч
всяко дребничко глупаво нещо.
Не, не може човешката реч
да опише повторната среща
на душите ни - нови звезди,
разпознали се пак във Безкрая.
И дори Господ Бог ще твърди,
че сме пример за двойките в Рая.
© Нина Чилиянска Всички права запазени