ххх18

                                             На Емо

Отказвам да повярвам - на небето

звездите само в нощ печална греят.

А любовта е чувство, за което

не могат много хора да живеят.

Отказвам да повярвам, че Всемира

единствено човека приютява.

И че, когато тялото умира

и от душата нищо не остава.

Отказвам да повярвам, че изчезна

усмивката ти, погледът, гласа

и че погълна те безкрайна бездна

в невероятно светли небеса.

Но вярвам, че ще бъдем с тебе двама,

все някога - където и да си.

Раздяла просто няма,няма, няма...

От нея любовта ще ни спаси!