13 апр. 2016 г., 21:06

ххх18

11K 0 0

                                             На Емо

Отказвам да повярвам - на небето

звездите само в нощ печална греят.

А любовта е чувство, за което

не могат много хора да живеят.

Отказвам да повярвам, че Всемира

единствено човека приютява.

И че, когато тялото умира

и от душата нищо не остава.

Отказвам да повярвам, че изчезна

усмивката ти, погледът, гласа

и че погълна те безкрайна бездна

в невероятно светли небеса.

Но вярвам, че ще бъдем с тебе двама,

все някога - където и да си.

Раздяла просто няма,няма, няма...

От нея любовта ще ни спаси!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....