13.04.2016 г., 21:06

ххх18

11K 0 0

                                             На Емо

Отказвам да повярвам - на небето

звездите само в нощ печална греят.

А любовта е чувство, за което

не могат много хора да живеят.

Отказвам да повярвам, че Всемира

единствено човека приютява.

И че, когато тялото умира

и от душата нищо не остава.

Отказвам да повярвам, че изчезна

усмивката ти, погледът, гласа

и че погълна те безкрайна бездна

в невероятно светли небеса.

Но вярвам, че ще бъдем с тебе двама,

все някога - където и да си.

Раздяла просто няма,няма, няма...

От нея любовта ще ни спаси!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...