10 may 2016, 20:54

ххх27

  Poesía
994 0 1

                                           На Емо

Кой каза,  че се учим на обичане

единствено, когато съществуваме?

Не е ли любовта безкрайно вричане?

Раздяла няма, няма и сбогуване

 

с любимия, когато бързо тръгнал е

към други непонятни измерения.

Не може обичта да се изтръгне.

От нея няма никакво спасение.

 

Тя тихо съществува във Безкрая,

следата ù достига до Всемира

и там ще те намери. Зная. Зная,

че любовта упорства, не умира,

 

не си износва името от сричане.

Живее в нас, дори да се бунтуваме...

Кой каза, че се учим на обичане,

единствено, когато съществуваме?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мисля, че това ти е най-хубавото от поредицата, посветена на Болката...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...