ххх27
На Емо
Кой каза, че се учим на обичане
единствено, когато съществуваме?
Не е ли любовта безкрайно вричане?
Раздяла няма, няма и сбогуване
с любимия, когато бързо тръгнал е
към други непонятни измерения.
Не може обичта да се изтръгне.
От нея няма никакво спасение.
Тя тихо съществува във Безкрая,
следата ù достига до Всемира
и там ще те намери. Зная. Зная,
че любовта упорства, не умира,
не си износва името от сричане.
Живее в нас, дори да се бунтуваме...
Кой каза, че се учим на обичане,
единствено, когато съществуваме?
© Нина Чилиянска All rights reserved.
