На Емо

Кой каза,  че се учим на обичане

единствено, когато съществуваме?

Не е ли любовта безкрайно вричане?

Раздяла няма, няма и сбогуване

с любимия, когато бързо тръгнал е

към други непонятни измерения.

Не може обичта да се изтръгне.

От нея няма никакво спасение.

Тя тихо съществува във Безкрая,

следата ù достига до Всемира

и там ще те намери. Зная. Зная,

че любовта упорства, не умира,

не си износва името от сричане.

Живее в нас, дори да се бунтуваме...

Кой каза, че се учим на обичане,

единствено, когато съществуваме?