ххх27
На Емо
Кой каза, че се учим на обичане
единствено, когато съществуваме?
Не е ли любовта безкрайно вричане?
Раздяла няма, няма и сбогуване
с любимия, когато бързо тръгнал е
към други непонятни измерения.
Не може обичта да се изтръгне.
От нея няма никакво спасение.
Тя тихо съществува във Безкрая,
следата ù достига до Всемира
и там ще те намери. Зная. Зная,
че любовта упорства, не умира,
не си износва името от сричане.
Живее в нас, дори да се бунтуваме...
Кой каза, че се учим на обичане,
единствено, когато съществуваме?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
