ххх40

27 jul 2016, 23:17

Poesía » De amor

782 0 2

На Емо

Прашинка по прашинка те събирам.

Създавам те отново -цял и мой.

Минута по минута те намирам

във нежен ден и в търпелив покой.

Сега си спомням всяка твоя дума.

Най-острите внезапно са ми мили.

Със упоритост, със тъга безумна

се мъча да те върна с всички сили.

Сега кавгите ни са някак смешни.

Защо ли всъщност тъй ме е боляло?

Било е (правилно, досадно, грешно...)

застинал образ в криво огледало.

Сега любов е истинското име.

За тебе друга дума не намирам.

Прости ми ....или просто приеми ме.

Прашинка по прашинка те събирам...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

stoyna (Стойна Димова)

2016-07-28T13:45:59+03:00

Често, когато изгубим любовта тогава я оценяваме, но човек никога не бива да се примирява, когато все още е жива.Малко тъжна е творбата ти, но много ми хареса! Дерзай и ще победиш! Поздрав!
djudjii (Жанет Велкова)

2016-07-28T13:00:54+03:00

!
...до теб, пък било то и само мислено...