ххх40
На Емо
Прашинка по прашинка те събирам.
Създавам те отново -цял и мой.
Минута по минута те намирам
във нежен ден и в търпелив покой.
Сега си спомням всяка твоя дума.
Най-острите внезапно са ми мили.
Със упоритост, със тъга безумна
се мъча да те върна с всички сили.
Сега кавгите ни са някак смешни.
Защо ли всъщност тъй ме е боляло?
Било е (правилно, досадно, грешно...)
застинал образ в криво огледало.
Сега любов е истинското име.
За тебе друга дума не намирам.
Прости ми ....или просто приеми ме.
Прашинка по прашинка те събирам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
