ххх40
На Емо
Прашинка по прашинка те събирам.
Създавам те отново -цял и мой.
Минута по минута те намирам
във нежен ден и в търпелив покой.
Сега си спомням всяка твоя дума.
Най-острите внезапно са ми мили.
Със упоритост, със тъга безумна
се мъча да те върна с всички сили.
Сега кавгите ни са някак смешни.
Защо ли всъщност тъй ме е боляло?
Било е (правилно, досадно, грешно...)
застинал образ в криво огледало.
Сега любов е истинското име.
За тебе друга дума не намирам.
Прости ми ....или просто приеми ме.
Прашинка по прашинка те събирам...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
