Омръзна ми от сиви небеса,
от кал едва прикрита с бял снежец.
Натрапени фалшиви чудеса.
От смеещ се насила стар лъжец.
Дали защото стара се родих,
отказах този фарс да понеса.
И скритите подаръци открих,
и всеки ми излезе през носа.
Елхите ви пластмасови не ща.
А живите умират. Два-три дни.
Сънувам лято. Истински неща.
И не болят. Измислени вини.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados