21.12.2018 г., 9:33 ч.
Хибернация
Омръзна ми от сиви небеса,
от кал едва прикрита с бял снежец.
Натрапени фалшиви чудеса.
От смеещ се насила стар лъжец.
Дали защото стара се родих,
отказах този фарс да понеса.
И скритите подаръци открих,
и всеки ми излезе през носа.
Елхите ви пластмасови не ща.
А живите умират. Два-три дни.
Сънувам лято. Истински неща.
И не болят. Измислени вини.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Дани, Таня, благодаря ви!
-
Много топлина през празниците, и много вдъхновение!
-
Няма да изпадаш в хибернация, че кой ще пише така, Наде! Поздрави
-
Мъдрост моя, Ани, прегръщам ви!
-
Неизчерпаема си!
-
Измислица е целия ни свят
отвън- навътре (даже наобратно)...
Повторената сто пъти лъжа
е втора кожа, жажда, въздух, щастие...
А истините - като детелини
(и все им липсва по едно листо)
Намериш ли - опиват като вино.
Изсъхнат ли. Ти става все едно...
Ех, ти детелинка четирилистна -
LY, Щурче! Благодаря, Стойчо, Ачо, Миночка,Веси,Петя, Кети! Прегръщам ви!Разсмя ме, сенсей!.И аз не вярвам.
-
Хубаво...
Как се нарича човек, мразещ старците? Дядо Мраз...
Иванчо видял, че баща му сваля костюма си на дядо Коледа и оттогава не вярва в баща си... -
Целият ни живот, даже и вътрешният, стана един пластмасов... прегръдка за този вълнуващ стих!
-
Отново си ти. Категорична, нежна и истинска. Поздравявам те!
-
Отново открояващ се и силно докосващ стих, Наде! Докато четях и препрочитах тези редове сърдечният ми ритъм се забави, усетих студени тръпки и дишането ми почти спря. Поздрави и прегръдки!
-
Сякаш си го писала за мен,така ми допадна!
-
Поздравче!!!
-
И тук ще замълча!
Надежда, приеми моите приятелски поздрави! -
Наденце...!
-
Прегръщам те, Лия!
-
Пак...си...Оставяш без думи...И тишината е звучна и блъска в гърдите!
Наде, бъди все така благословена!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
