Там насред океана,

сред острова зелен,

в една гора голяма

на поляната Мериен,

в огнен кръг

ври котел голям.

В огнения кръг

три жени стоят

и древни заклинания мълвят.

И пред котела първата застава

и с напевен глас, слова мълви:

"Аз Бандба се наричам

и в този час се заричам,

че изпадне ли Хиберния в беда,

на помощ ще и се притека.

Дар дарявам и във този час,

от Атлантида, страната на Атлас,

таз сребърна тиара,

носеща безсмъртие на господаря.

Дарявам и и благодат неземна,

мир да има в земята и свещена."

Втората по ред до първата застава

и нейните слова като бисери реди:

"Аз съм Фодла златната,

пазителка на Цветето и Арфата.

Аз дарявам на Хиберния,

от Египет Древния,

златния връх на голямата пирамида,

изработен в Древна Атлантида.

Аз дарявам и богатства земни

                                        и неземни.

Земни, що се раждат от Земята

и даряват на човека радост.

И неземни, що се раждат в Небесата

и в душата на човека в радост."

Третата накрай пристъпва,

когато Фодла се отдръпва:

"Аз съм Ейру, красивата и нежната,

последната от трите дъщери на Бездната.

Аз дарявам, трънния венец Христов,

лично взет от мен от Божи гроб.

Тези тръни напоени с кръв свещена

да разцъфнат от Любов Неземна.

И нека таз корона на смъртта

да е символ на победата на любовта.

Аз Любов ще и даря

и името си ще и подаря.

Любов неземна и дарявам аз,

навред в човешките сърца.

И нека тя да не угасва в нас,

а да ни дарява в живота с чудеса."