11.06.2008 г., 22:56

Хиберния - 1част

903 0 0

Там насред океана,

сред острова зелен,

в една гора голяма

на поляната Мериен,

в огнен кръг

ври котел голям.

В огнения кръг

три жени стоят

и древни заклинания мълвят.

 

И пред котела първата застава

и с напевен глас, слова мълви:

"Аз Бандба се наричам

и в този час се заричам,

че изпадне ли Хиберния в беда,

на помощ ще и се притека.

Дар дарявам и във този час,

от Атлантида, страната на Атлас,

таз сребърна тиара,

носеща безсмъртие на господаря.

Дарявам и и благодат неземна,

мир да има в земята и свещена."

 

Втората по ред до първата застава

и нейните слова като бисери реди:

"Аз съм Фодла златната,

пазителка на Цветето и Арфата.

Аз дарявам на Хиберния,

от Египет Древния,

златния връх на голямата пирамида,

изработен в Древна Атлантида.

Аз дарявам и богатства земни

                                        и неземни.

Земни, що се раждат от Земята

и даряват на човека радост.

И неземни, що се раждат в Небесата

и в душата на човека в радост."

 

Третата накрай пристъпва,

когато Фодла се отдръпва:

"Аз съм Ейру, красивата и нежната,

последната от трите дъщери на Бездната.

Аз дарявам, трънния венец Христов,

лично взет от мен от Божи гроб.

Тези тръни напоени с кръв свещена

да разцъфнат от Любов Неземна.

И нека таз корона на смъртта

да е символ на победата на любовта.

Аз Любов ще и даря

и името си ще и подаря.

Любов неземна и дарявам аз,

навред в човешките сърца.

И нека тя да не угасва в нас,

а да ни дарява в живота с чудеса."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиан Александров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...