Там насред океана,
сред острова зелен,
в една гора голяма
на поляната Мериен,
в огнен кръг
ври котел голям.
В огнения кръг
три жени стоят
и древни заклинания мълвят.
И пред котела първата застава
и с напевен глас, слова мълви:
"Аз Бандба се наричам
и в този час се заричам,
че изпадне ли Хиберния в беда,
на помощ ще и се притека.
Дар дарявам и във този час,
от Атлантида, страната на Атлас,
таз сребърна тиара,
носеща безсмъртие на господаря.
Дарявам и и благодат неземна,
мир да има в земята и свещена."
Втората по ред до първата застава
и нейните слова като бисери реди:
"Аз съм Фодла златната,
пазителка на Цветето и Арфата.
Аз дарявам на Хиберния,
от Египет Древния,
златния връх на голямата пирамида,
изработен в Древна Атлантида.
Аз дарявам и богатства земни
и неземни.
Земни, що се раждат от Земята
и даряват на човека радост.
И неземни, що се раждат в Небесата
и в душата на човека в радост."
Третата накрай пристъпва,
когато Фодла се отдръпва:
"Аз съм Ейру, красивата и нежната,
последната от трите дъщери на Бездната.
Аз дарявам, трънния венец Христов,
лично взет от мен от Божи гроб.
Тези тръни напоени с кръв свещена
да разцъфнат от Любов Неземна.
И нека таз корона на смъртта
да е символ на победата на любовта.
Аз Любов ще и даря
и името си ще и подаря.
Любов неземна и дарявам аз,
навред в човешките сърца.
И нека тя да не угасва в нас,
а да ни дарява в живота с чудеса."
© Кристиан Александров Всички права запазени