21 ene 2017, 1:00  

Хич!

  Poesía » Otra
767 0 3

Хич не беше трудно да забравя

твоя глас и твоите думи. Хич не

мислех какво било е помежду ни.

 

Хич не плаках и не страдах и тъжни

песни аз не пях. Хич не се отказах от

живота и срината, въобще не бях!

 

Хич не чаках звън на телефона и не

се напих веднъж дори! Хич не вярвах

на истории, че където е горяло, отново

ще гори.

 

Не пишех името ти в ума си и наивно

хич не вярвах в чудеса. Не помнех дати

и не ходех на "нашите" места.

 

Хич не исках да се връщаш и празна аз

не бях. Прегърнала живота силно, не

познавах що е страх.

 

Сега съм тук и просто пиша, че хич не

ме боли. А истината проста е – научих се

да лъжа... по- добре от теб дори! 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана С. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...