Хич!
Хич не беше трудно да забравя
твоя глас и твоите думи. Хич не
мислех какво било е помежду ни.
Хич не плаках и не страдах и тъжни
песни аз не пях. Хич не се отказах от
живота и срината, въобще не бях!
Хич не чаках звън на телефона и не
се напих веднъж дори! Хич не вярвах
на истории, че където е горяло, отново
ще гори.
Не пишех името ти в ума си и наивно
хич не вярвах в чудеса. Не помнех дати
и не ходех на "нашите" места.
Хич не исках да се връщаш и празна аз
не бях. Прегърнала живота силно, не
познавах що е страх.
Сега съм тук и просто пиша, че хич не
ме боли. А истината проста е – научих се
да лъжа... по- добре от теб дори!
© Гергана С. All rights reserved.
