Хиляда и една Стокхолмски нощи

Стокхолм се гърчи

в лапите на безхаберни гости,

дошли са гостите да си наложат

правилата просто!

Дошли са пришълците

във хамак да ги люлеят,

устите си да тъпчат наглеците,

да раздават криво право,

а хазяите им със подноса да немеят . . .

Тълпите неграмотни

всеки ден вилнеят,

да разпореждат свойте бъркотии,

неверниците да слугуват

паразитите копнеят,

да шарят безнаказани

сред стряскащите дивотии!

Развързани да щипят доверчива плът,

да мляскат сладостите наготово,

да хвалят всичкото

като богоибрания си път

с насилието на измислена обнова!

Гледа тъжно северния град

със сините невярващи очи,

как Бейрут тръгва да се слива със Багдат

и минарето поучително

да тържествува и стърчи.

Малмьо превърнато отдавна

във  бардак,

люлее се в несвойствен ритъм,

върху леда се настани ориенталският

мерак,

викингите с арабски шут изрита.

Стокхолм се буди в източни мъгли,

в пазвите на врящия пилаф,

с дюнера забиват се отровните игли

и вирусите сипят новия масраф!

Камионите и там започват

наказателния танц,

във „толерантен” кръг порочен

гълта жертви пребрадения миманс!

Стокхолм се гърчи

върху толерантна щведска маса,

в прегръдката на гастронома гном,

Стокхолм преглъща нежеланата меласа,

безропотен с веригите

на Стокхолмски синдром!

гр. София, 24.02.2017 г.