Химера
Как ми се иска да мога във теб да остана.
В някое ъгълче, скрито дори и за тебе.
Стъпвайки тихо, на пръсти по твоята памет,
да я разроша към себе си с кокален гребен.
В луд бяг да препусна по нея
и да търся чертаните пътища.
Като ласкави стъпки по плажа и кея,
да остана и в твоите сънища...
Ще се връщам от паметта ти мъчително
и дълго ще плача на кея.
Ще съм разбрала, че никога
не ще мога да остана във тебе.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кристина Радева Todos los derechos reservados
